Предговор към том 6

Безбожието, този най-горчив плод на греха, не е явление само на нашето съвремие. Още старозаветният пророк Давид казва: Рече безумец в сърцето си: “няма Бог” (Пс. 13:1). Порочният човек като безумен желае да няма Бог, за да няма отговорност за делата си, когато грехът обхване най-съкровения кът в душата му ­ сърцето.

Обезверяването води след себе си безнравствеността. Обезвереният човек дава широк простор на греха в себе си, а с примера заразява и други слаби души.

Когато безбожието обхване повече души, то добива известност, започва да се провъзгласява лукаво за строга философска система и да търси място за себе си в областта на научното знание.

С понижаване на духовността то се превръща в разрушителна стихия, поднасяна под формата на наука.

Докато отначало овладявало само отделни човешки души, впоследствие безбожието започнало да се шири в обществото като явление, насаждано системно и целенасочено дори и от университетските катедри, изцяло поддържано от държавната власт.

Този печален растеж на беззаконието показва историята и на нашата света Православна Църква. Тя е търпяла ударите на всички форми на богоборство. В робско време друговерец рушил храмовете, преследвал свещенослужителите.

Най-печалното дошло, когато Църквата била разорявана от своите. През атеистичния период у нас безбожието се превърнало в стихия. Няма храм, който да не е бил поругаван. Няма свещеник, който да не е бил унижаван и преследван. Така се родило българското свещеномъченичество и изповедничество за Христа.

Крайната цел била унищожаването на Църквата, но вместо това тя се украсила с нови достойни изповедници, увенчани с небесна слава като гонените християни от апостолско време.

С помрачен ум гонителите не можели да видят това и да разберат, че вярата е естествен копнеж на душата за единение с Бога. Имало го и в техните души, старателно потискан. Както детето търси топъл бащин кът и родителска ласка, така и душата търси Бога, за да се утеши.

Затова светият пророк още казва: Както кошута жадува за водни потоци, така и душата ми, Боже, копнее за Тебе (Пс. 41:1). Богоборството е само един жалък опит на бедния и порочен човек да премахне от сърцето най-святото и прекрасно чувство, вложено в него от Твореца.

Това показват неволно и самите проповедници на атеизма. Не един гонител на вярата на смъртния одър е вдигал поглед нагоре, търсейки Всесилния Господар на живота, Когото е отричал.

Примерите са много и показателни. Става безпределно ясно, че не може да се угаси светлият лъч на вярата, защото той не е запален от човек, а от Твореца на всичко видимо и невидимо.

Църквата Христова е основана от самия Бог и никое творение не може да я унищожи. То може само безплодно да я унижава, потиска и преследва. Разрушаването на вещественият храм и убиването на свещенослужителя е само израз на безсилие. Вярата е надестествена реалност. До нея кощунникът не може да се докосне.

Това знаели свещениците с просветения си от благодатта ум, със сърце, неведнъж затопляно от молитвено общение с Бога и, укрепени с Божията благодат, проявявали удивителна твърдост в изповедничеството.

И станало така, че атеистите, подтиквани от демонските сили, вместо да разорят светата Църква, са допринесли тя да се украси с велики изповедници Христови. Броят им е твърде голям за малката ни страна, защото гонението било повсеместно.

По милост Божия и небесната закрила на светите български страдалци и изповедници за вярата от най-ново време подготвихме шестия том с исторически сведения и спомени за техния подвиг, който смирено поднасяме на светата ни изстрадала Църква.

Монахиня Валентина