Монахиня Валентина Друмева

Най-голямото добро

(Разкази и примери от живота на светиите за деца и юноши)

Очистване на душата

Ангелинка имаше красива рокля на розови цветчета. С нея приличаше на пеперуда. Пазеше я чиста, слагаше я на закачалка, да не се измачка. Майка й я запита.

– Ангелинче, ако се скъса копче или се разпори подгъвът на любимата ти рокля, какво ще направиш?

– Ще ги зашия, за да не се изгуби красотата й – отговори тя.

– Ако се закачи на нещо и се скъса, какво ще направиш?

– Ще я занеса на шивачка така да я закърпи, че да не личи повредата.

– Ако пък я изцапаш с нещо, което не се изпира лесно?

– Ще я дам на химическо чистене.

Ангелинка пазеше тази дреха като скъпоценност. Майка й искаше да я поучи. Каза й, че има нещо много по-скъпоценно, което човек трябва да пази най-много. Това е душата, която е безсмъртна. Но и душата, като дрехата, може да се изцапа, да се скъса нещо в нея от греха, и трябва да се поправи.

– Как ще се почисти душата, мамо?

– Тя се очиства чрез тайнството изповед.

Майка й обясни, че Бог чрез свещеника изповедник опрощава греховете на хората, когато те се разкаят искрено. Той прочита опростителна молитва и грехът се изтрива. Душата се очиства.

– Как става това, мамо?

– То е невидимо. В духовния свят нещата не се виждат, но те стават.

– Много ми е чудно как стават?

– Много неща стават в света, без да се виждат. Колко повече това важи за духовния свят. Не виждаме как става една химическа реакция, но тя става. Никой не я отрича.

Ангелинка повярва в тайнството изповед, прие го, защото искаше не само дрехата, но и душата й да бъде чиста и красива. Тогава майка й, за да я укрепи, й разказа за един светец, който преди това бил голям грешник – Моисей Мурин.

Той бил черен абисинец и роб на строг господар, който го изгонил, защото не бил послушен и крадял. Моисей станал разбойник и главатар на разбойническата дружина. Извършил много злодеяния. Убивал и ограбвал невинни хора.

Но този много грешен човек се осъзнал и отишъл в един манастир, на покаяние. Искрено и дълбоко се разкаял, изповядал се и надминал в подвизи монасите. Жестокото му сърце станало милостиво. Нощно време тайно вземал стомните на монасите и носел вода отдалече, понеже в пустинята няма вода.

Бог му опростил греховете и той станал друг човек. Стигнал до святост. Толкова много съжалявал за греховния си живот, че когато варвари нападнали манастира, той не избягал. Убили го.

Ангелинка разбра, че милостивият Бог очиства душата на човек от греховете при тайнството изповед, когато той искрено се разкайва и обещава да не ги повтаря. Тя започна редовно да се изповядва, защото човек често греши неволно не само с дела, но и с мисли.

Като омиеше душата си чрез изповед и облечеше красивата си рокля, напълно оправдаваше името си. Приличаше на ангел. Лицето й сияеше от душевна чистота.