Жива вяра

(Разказчета за деца от началното училище )

Благословената питка

Павлинка, като подскочи, залитна, падна и си удари дясната ръка. Дълго време не можеше да си служи с нея. Най-много се измъчваше, че не може да пише и сама да се облича. Когато оздравя, много благодари на Бога.

Промени се молитвата є. Благодареше за всичко. Веднъж с приятелките си, като заговориха за молитвата, тя ги запита:

– Сещате ли се да благодарите, че имате здрави очи и виждате всеки ден красивия Божи свят?

– Не сме се сещали досега – признаха всички.

– А да благодарите, че чувате песента на птичките, че усещате сладкия мирис на цветята…

Всички мълчаха, а тя продължи:

– Трябва да благодарим, че имаме крака да тичаме, ръце да работим. Много добрини Бог ни е дал…

Замисли се, помълча и зададе още един сложен въпрос:

– Още за нещо много важно трябва да благодарим. Сещате ли се?

Всички мълчаха. Тя им помогна:

– Без зрение и слух, с един крак и с една ръка, все пак може да се живее. Но има нещо, без което човек може да умре само за няколко дни.

Изненадата беше голяма, когато малката Илинка каза:

– Не може да се живее без хляб. Аз едва издържам до обед гладна, когато отивам на църква и се причестявам.

– Браво на Илинчето!- извикаха всички.

Тогава Павлинка им разказа за благословената питка. Майка є омесвала и изпичала питка и още топличка я отнасяла в църква срещу голям празник. Свещеникът прочитал молитвичка за благословение.

– Аз съм присъствала – каза тя. – В молитвичката отецът казва, че тези, които вкусват от нея, се освещават, защото тя е поднесена в храма за слава на Бога.

Още разказа, че се е научила сама да си меси питка, с напътствията на майка си. Увивала я в бяла кърпа и сама я отнасяла в храма. Свещеникът забелязал това. Винаги, като започвал да чете, казвал: “Първо ще се благослови питката на Павлинка, Бог най-много обича детски ръчички да я поднасят”.

След молитвата питката се разчупва на парченца и се раздава на присъстващите. Тя била толкова вкусна, че не може да се сравнява и с най-красивата купена питка от магазина.

– Аз не мога да меся. Мога ли да си купя?- запита Ваня.

– Може, но най-добре е сама да си я омесиш. Пропуснах да кажа най-важното. Като се меси питката се казва молитвичка. Затова такава питка не е като купените.

Приятелките на Павлинка се научиха да си приготвят питки и ги отнасяха в храма за благословение. Отецът не пропускаше да каже: “Детските питки са най-благословени”, и първо на тях прочиташе молитвата.