Предговор към том 8

Вярата в Бога е духовна същност, невидима като ума и чувството, но реална като тях. Скъпоценен дар Божи, вложен в човека, както всички други физически и духовни дарове, вярата живее в най-съкровените кътчета на всяка човешка душа. И атеистът я има.

Но при него пламъкът й не топли душата му, защото той самоволно го покрива с човешки заблуди и груб материален интерес. А това е печално! Постепенно в помрачения ум и в изстуденото сърце, грехът започва да расте. Тогава в безумието си, човек с лекота отхвърля съществуването на Бога, своя Създател, на Когото дължи своето съществуване.

Самоизмамата е голяма. Все едно да превържеш очите си с плътна превръзка и да твърдиш, че нямаш очи. И, ако доброволното физическо заслепяване е глупаво до безумие, то духовното е велико зло.

Но защо атеистът иска непременно и другите да не вярват! Това вече е дело демонично. Злите сили ненавиждат божествената светлина и търсят нещастни човеци, които им стават послушни оръдия за погубване на повече души. Най-напред те се насочиха към самия Бог ­ Христос, а след това към последователите Му. За тази демонска дързост, Спасителят е казал: “Ако Мене гониха, и вас ще гонят” (Иоан. 15:20).

Върхът на духовното обезличаване у нас дойде, когато с държавна власт се узакони безбожието. И започна едно нечувано и незапомнено в многовековната история на България, гонение на светата Църква и вярващите. За жалост то се превърна в стихия и върна времето на жестокото гонение на първите християни. Кръвта на избитите мъченици по нашите земи от римско време, се смеси с новата кръв на българските свещеномъченици.

Но както пламъкът на вярата е негасим, така и Църковният кораб е непотопим от стихийните бури на безбожието, защото кормчията му е Христос. Нашите достойни свещенослужители знаеха това и останаха верни на своя пастирски дълг.

Те разпалваха със слово и пример пламъка на вярата в изплашени и разколебани души. Затова гонението срещу тях беше най-жестоко. Отрадно е обаче, че в онова трудно време, достойни свещеници показаха велико изповедничество.

Някои от тях доживяха крушението на атеистичната идеология, която като всяка лъжа, не можа да устои на Божествената истина. Тези духовни герои оставиха светъл завет на потомците. Оцелели от лагери и затвори, те всички единомислено и единодушно казват изповедно и повелително думите, които стряскат и задължават:

“Ние пазехме пламъка на вярата Христова с цената на живота си! Разпалвайте го, защото в много души той тлее, поради силните и нестихнали половин век атеистични бури!”

А как ще стане това! Най-първо трябва да спомним техния страдалчески път и да се взрем в раните им, понесени за Христа. Така ще видим тяхната жертвана преданост към светата ни Църква, която е урок за нас.

Нека възкресим от забравата спомена за подвига на тяхното свещеномъченичество и изповедничество, който все още е жив в спомените на близките им!

10 февруари 2010 г.