Предговор към втори том 

Благочестивият християнин се грижи за душата си и в краткия земен път я подготвя за вечността, а тялото поддържа, доколкото то е носител на безсмъртния дух. Той не воюва с нищо земно, временно и относително, а търси непреходните духовни ценности. Неговата бран е само с невидимите сили на злото, които препятстват пътя му към Бога.

Свети апостол Павел пише: нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата (Еф. 6:12). Затова християнинът обича всички хора, добри и зли, приятели и врагове, а единствено ненавижда врага на човешкото спасение.

Не е така при невярващите хора. Те отхвърлят духовната бран с демоните и станали техни оръдия, започват да воюват “против кръв и плът”. По демонично внушение стават гонители на вярващите. Препятстват техния духовен живот и дори ги убиват. Те са доброволни слуги на поднебесните духове на злобата в осъществяване на тяхната война с благочестивите.

Затова винаги е имало и ще има гонение на християните. Това се изрази особено ясно у нас, когато атеизмът намери почва в слаби души. Обезверени, те повдигнаха война срещу духовенството, срещу светата Църква.

В проповедите Си Христос подготвял Своите ученици, а чрез тях и следовниците им, за това. В светото Евангелие четем: …не бойте се от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият (Мат. 10:28). Наистина и най-дръзкият гонител на християните, който мъчи и убива тялото, до душата не може да се докосне.

Всъщност гонителите убивали собствените си души, а на гонените помагали да придобият венци на изповедническа слава. Затова не бива да ги съдим, а да ги съжаляваме, защото те вредят единствено на себе си. Още тук душите им заболяват и започват да предвкусват адските мъки. Нещастието им е голямо. Някои се разстройват психически, други търсят забрава в алкохола, трети прекратяват живота си, за да се отърват от терзанията на съвестта, като не осъзнават, че с това бързат да се потопят в очакващите ги вечни адски мъки.

Единственото лекарство е покаянието, свързано с църковна изповед пред свещеник. Но убийците атеисти не го познават. Те остават пренещастни в земния си живот и завинаги в живота след гроба.

Все още има живи гонители, които се оправдават с думите: “Такова беше времето”. Това показва, че те осъзнават заблудата си до голяма степен и виждат безсмислието на безумните си постъпки. С ентусиазма на младостта и поради пълното духовно невежество те вършели злодеяния, с които обричат душата си на вечна гибел.

Невинните жертви са много. Нареждането идвало “от горе”, а изпълнението се налагало на служебни лица от участъците или на войници, които били длъжни да се подчиняват. Много от тях после губели душевното си равновесие и то за цял живот. Защо да ги съдим!

Но защо да съдим и истинските виновници, които в стремежа си да изградят земен рай се обричат на вечен ад…

Красив е идеалът на Христовата любов! Нека с християнско великодушие да молим от Бога милост за душите им! Нека помним уроците от атеизма, който осакати много човешки души, създадени по образ и подобие Божие! Нека разкриваме забравения подвиг на тези, които минаха през огъня на гоненията, и да търсим тяхната небесна закрила в сложната духовна бран със силите на злото, защото те греят в свещеномъченическа слава пред Божия престол!