Уроци за деца

Предговор

Светата Библия дава на читателя не само най-точното знание за Бога, но и най-красивото нравствено учение, защото вяра без дела не ползва душата. Новият Завет е ненадминат с Христовото учение за доброто: “Обичай ближния като себе си.” И Старият Завет предлага мъдри нравствени норми на поведение, въпреки че те понякога следват само практическата насока за добро поведение и добро преуспяване в живота. В тях обаче се засягат задължително отношенията на човека към Бога, ближния и себе си.

Старозаветните мъдреци Соломон, Еклисиаст и Иисус, Син Сирахов разнищват нравственото поведение на древния човек според тогавашните нрави и го учат да почита Единия Бог, да зачита и помага на изпадналия в нужда и да пази душата си от грях.

За нуждите на Неделното училище по православно вероучение разработих като уроци за по-големите деца шестдесет мъдри изречения на нивото на тяхното съзнание, понеже такива помагала липсват. Опитах се да откъсна шестдесет цветя от градината на старозаветната мъдрост и да им покажа тяхното ухание. Ще се радвам, ако с това съм успяла да помогна на децата да се стремят да оделотворяват тези мъдрости, с което ще подготвят душите си за по-пълно приобщаване към Христовия ненадминат идеал за любовта към всеки ближен.

Монахиня Валентина (Друмева)

Девически манастир

“Въведение Богородично”

Калофер

Най-глупавият риск

На стръмна поляна в гората грижлив стопанин е оградил с дъбови клони кошарата на стадото си. Една нощ идва огромна мечка за пакост. Наляга с тежкото си тяло прогнилата вече ограда. Тя изпращява, мечката се обръща по гръб, търкулва се и пада в дълбока пропаст. Полужива от удара, прекарва една тежка нощ под нестихващото лаене на кучетата. Сутринта овчарят я съглежда отвисоко и се чуди на случилото се.

Тази непредвидена злополука с дивото животно прекрасно илюстрира следната мъдрост на Еклисиаст: Който копае яма, сам ще падне в нея, и който събаря ограда, змия ще го ухапе (10:8).

Унизително е да се сравнява човек с дивия звяр, защото е надарен с разум. Но ако спрем вниманието си на неговото нравствено поведение, с изненада ще видим, че има три стъпала, на които сам се поставя със собствената си воля. Когато постъпките му се ръководят от искрена обич към ближния, той е на най-високото стъпало на човешкото достойнство. Материалният интерес стане ли ръководно начало, може да се изравни с животното, и тогава застава на по-ниското стъпало на егоизма. Печално е, когато слезе на третото, най-ниско стъпало, което го поставя под нивото на животното. Стигне ли това падение, със злата си воля той може да пакости на ближния, без дори да преследва груб интерес, а само да му навреди.

В този случай трудно могат да се оправдаят постъпките му, защото той не е предизвикан с нищо и даже може да получава добрини от този, на когото иска да навреди. В основата стоят неразрешените въпроси: Защо ближният да има повече, да е по-умен и по-уважаван? Поведението в този случай не е човешко, не е животинско, а лукаво, демонично. Това е най-грубата духовна аномалия. В живота само нервноболните могат в кризисно състояние да напакостят на хора, които с нищо не ги предизвикват. Човек, у когото желанието да се вреди някому от завист се превърне в стихия, не е нравствено нормален.

Заблудата е голяма. Той насочва стрелите си винаги тайно към човек, който е чист в отношенията си към него. А невинността е най-сигурната броня срещу такива нападения. И става така, че стрелите се връщат и нараняват с отровата си нападателя. Паднал в ямата, която сам си е изкопал, той получава двустранно възмездие.

Първото е видимо. По строгия духовен закон, ако е нанесена материална вреда, загубата, съща или по-голяма, идва веднага или след време, но не остава безнаказана. Духовното въздаяние е по-тежко. Ако с коварството се урони честта на някого, безчестието ще дойде само. Ако тук все пак не го постигне, на Божия съд ще го получи. Странно е, че когато някой вреди на невинен без повод и причина, в първия момент изпитва глупаво удовлетворение, че целта е постигната, и ето ближният, опетнен и разорен, не стои по-високо от него. След време обаче неподкупната правда разкрива истината и който е направил зло, зло намира.

Обладаният от стихията да вреди на невинния от завист не може да разбере, че с оръжието на греховния си мрак не се побеждава светлината. Замисленото зло за другия пада с голяма сила върху самия него и когато вече е късно, разбира, че е сторил най-глупавия риск.