Николай остана от малък без баща, но майка му правеше всичко възможно той да не се почувства лишен от нищо. Тя работеше до преумора, но в дома им имаше всичко. Николай много я жалеше и по детски є помагаше в домашната работа с каквото може. Ще се върне той от училище, а тя му приготвила най-вкусното ядене и на него ще сложи най-хубавото. А купи ли плодове, на него ще отдели най-зрелите. А веднъж, когато тя се разболя от простуда, той цяла нощ бдя над нея и като не можеше да овладее мъката си, отиваше в съседната стая да си поплаче тайно.
Изкара Николай осми клас с отличие, но точно тогава майка му се разболя тежко и не можеше повече да работи. Слаба беше и едва извършваше домакинската си работа. Много страдаше, че не може да го издържа да учи повече.
– Мамо, не се тревожи за мене – каза є един ден доброто дете. Аз не съм малък вече. Здрав съм и ще работя за двама ни. Има време.
Натъжи се майка му, преглътна бликналата сълза и безпомощна да му помогне, се съгласи с него.
– Къде ще отидеш, чедо, без професия, без препоръка?
– Все ще се намери някой да каже нещо добро за мене, мамо. Цяла нощ мислих и се молих на свети Николай, моя небесен покровител, да ми помогне. Той е закрилник на моряците. Ще отида на пристанището и вярвам, че той няма да ме остави без закрила.
Прегърна го майка му с болка на сърце и му каза:
– Помни моята, майчината заръка: Живей и работи честно! Честта е най-голямото богатство на човека!
Подранил, Николай се намери на пристанището. Яки и силни мъже товареха и разтоварваха. Сви се сърцето му. „Свети Николай, милостиви, помогни ми!“ – каза си наум и тръгна да търси някой от началниците на хубав пътнически кораб. Попадна направо на капитана.
– Господин капитан, искам да работя, каквото кажете. Имам болна майка. Сами сме. Само за храна на двама ни.
Гласът му потреперваше. Той никога не беше говорил с капитан. А капитанът беше хубав, строен и в тази блестяща униформа му се видя като небесен ангел.
Огледа го капитанът, почуди се на неговата решителност, разбра тревогата му. Имаше нужда от човек да почиства каютите.
– Непълнолетен си, момче. Нямаш препоръка.
Николай машинално извади от чантата си една книга, грижливо подвързана, и я подаде на капитана. Като отгърна корицата, той прочете първо заглавието: „Православно християнче“. Под него в ръкопис се четеше следното: „Подарява се на Николай Иванов Добрев за прилежно участие в Неделното вероучително училище…“
Съжали го капитанът и го прие. Николай работеше усърдно и честно. Това направи впечатление на всички. Хранеше се сам, нощуваше в кораба, който обслужваше пътниците от града до далечен остров. Накрая на месеца му дадоха една малка сума и той цялата я прати на майка си. Като я получи, майка му заплака с глас от радост и умиление.
Николай беше възпитан в пестеливост. Някои от другарите му пушеха цигари, пиеха алкохол, но той не си позволяваше това. Майка му беше по-скъпа от всички удоволствия… Как искаше да има много пари за нея, но спечелени с честен труд!
Веднъж той видя как падна от джоба на сервитьора на корабния ресторант една голяма банкнота. Спусна се, взе я, догони го и му я подаде. С това той спечели доверието му. Сервитьорът го взе да му помага през летния сезон, когато пътуваха повече хора. Така той получи допълнително още пари, които веднага изпрати на майка си, за да си купи дърва за зимата. „Слаба е. Как ще издържи на студа!“ – си мислеше, когато изпращаше парите, а някакво птиче пееше в сърцето му най-хубавата песен, нечувана досега.
Наближаваше празникът Рождество Христово. Майка му почисти къщата, но се чувстваше много самотна. Къде ли е нейното бедно сираче, сред чужди хора? Дойде Бъдни вечер. Тя направи постни сърми, запали кандилото. В стаята беше топло. Сложи трапезата и преди да вдигне ръка да се прекръсти, дочу да се чука на вратата. С някакво неясно предчувствие отвори вратата.
– Николай! Мило чедо!
– Мамо!
В топла прегръдка останаха дълго двамата, безкрайно щастливи. Николай остави един лъскав пакет на стола и започна да разтваря голямата чанта, която беше донесъл. Сръчно извади от нея всичко необходимо, за да отпразнуват светлия празник. Майка му го гледаше и се чудеше.
– Чедо, с честен труд ли спечели това?
– Да, мамо. Не бой се! Аз помня твоята заръка.
Седна той до топлата печка и разказа всичко.
– Работех, мамо, честно и почтено. Довериха ми се всички. Един слънчев ден корабът беше препълнен с пътници. Всички бяха пременени и весели. Отиваха на острова за някакъв местен празник. Като стигнахме брега, пътниците се раздвижиха. Всеки бързаше да слезе пръв. Загледах се в пода и видях една златна обeца, украсена с грейнало скъпоценно камъче. Паднала е от някоя жена. Грабнах я аз и изтичах на моста. Предварих слизащите. Вдигнах я високо и обявих намереното. Една много богато облечена жена приближи към мене и с учудване ме погледна. Разбрах, че обeцата е нейната. Подадох є я и от думите є разбрах, че скъпите обеци са били сватбен подарък от мъжа є. Той се приближи до мене, благодари ми и ми даде една шепа банкноти. С тях купих това.
Довършвайки разказа, той є поднесе лъскавия пакет.
– Това е за тебе, мамо! Коледен подарък!
Тя развълнувано го отвори и извади скъп шал от камилска прежда. Наметна го, а една сълза се търкулна по него.
– Колко ще ми бъде топло с него! – каза тя и отправи благодарен поглед към Николай, който сияеше от радост.
– Колко ми е топло при тебе, мамо! – каза той и задълго замълчаха двамата, унесени в най-хубавите си мисли.
Тази топла Коледна нощ те никога не забравиха.