Настоящият учебник по вероучение за деца е написан от игумения Валентина, която има дългогодишен опит като преподавателка  по вероучение.

Учебникът е подходящ за деца до дванадесет години, а при необходимост и за по-възрастни. Предназначението му е детето да се запознае с православната вяра и да се насочи към църквата и домашната молитва.

Уроците се състоят от вероучителна част и нравствена поука, дадена в достъпен вид като разказ от съвременния живот.

Надяваме се, че всеки преподавател ще съумее да състави от предложеното полезен за децата урок и така ще положи добра основа на чистата и свята православна вяра в непокварената душа на детето.

 Въведение

Огънят в огнището топли тялото. Той е като науките, които детето изучава в училище. Различните предмети му помагат да опознае света около себе си, да придобие правилни знания и умения и когато порасне, да знае как да направи живота си по-ползотворен и хубав.

Затова децата още от 7-годишна възраст тръгват на училище. От тях израстват после лекари, инженери, учители, добри работници. Това е прекрасно, но не е достатъчно, защото човекът не е само тяло. Той има и душа.

Душата се състои от три части: ум, чувство и воля. И малкото дете разсъждава и си задава въпроси. То чувства потребност и от нещо, което не е само храна, облекло и удобства. Често прави усилия да проумее тези много сложни неща.

Ако се занимава само с грижите за тялото, в душата му става празно и студено. Какъв ли ще е оня огън, който може да стопли душата и как се запалва той?

Огънят, който топли душата, е вярата в Бога, Който е сътворил и видимото тяло, и невидимата душа на човека. Този огън се запалва в сърцето с една наука, която се нарича вероучение.

Умните хора наричат вероучението наука на науките, защото то дава знания за Бога, за душата, за всичко онова, което не се вижда с очи, а съществува. Затова вероучението е много сложна наука, от която се интересуват най-умните деца.

Освен това вероучението учи човека да бъде чист и честен. Иначе няма да бъдат полезни всички други знания и умения. Един велик учен, ако няма вяра и отговорност пред Бога, може с големите си знания да върши голямо зло. Тогава той за разлика от по-малко образованите от него хора ще стане един велик престъпник.

Първата българска поетеса Екатерина Ненчева умряла млада. Тя оставила две малки деца. В завещанието си не посочва къщи, имоти и пари, така необходими на децата є, за да устроят живота си удобно. Тя им завещава само две думи: “Деца, живейте красиво!” А човек живее красиво, когато има чиста вяра и върши добро.

Всеки ученик желае да бъде отличник, но понякога преди да си научи уроците, тича да играе или да направи някоя пакост. Така става и когато изучава вероучение. Мисълта му може да се отклони и той да предпочете да се занимава с други, по-малко полезни неща. А може и да започне да се съмнява в духовната истина за това, което не се вижда, а го има.

Затова урокът по вероучение винаги започва с молитва, с която се укрепява душата. Най-хубавата молитва е “Отче наш”, която всяко дете трябва да знае наизуст. Тя е:

“Отче наш, Който Си на небесата, да се свети Твоето име, да дойде Твоето царство, да бъде Твоята воля, както на небето, така и на земята. Насъщния ни хляб дай ни днес и прости греховете ни, както и ние прощаваме на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но ни избави от лукавия”.

Когато казваме тази молитва, ние се прекръстваме. Кръстният знак се прави в името на Единия Бог, Който има Три Лица: Отец, Син и Дух Свети, както слънцето е едно, а има три свойства: светлина, топлина и форма във вид на кръг.

Кръстният знак се прави със съзнание, че Бог всичко вижда и чува и той трябва да бъде правилно направен така: Събираме във върховете изравнените три пръста на дясната ръка (палец, показалец и среден), а останалите два прибираме към дланта.

След това докосваме челото и казваме “В името на Отца”, сваляме десницата и докосваме областта към стомаха с думите “и Сина” и накрая докосваме дясното рамо с “и Светия Дух”. На лявото рамо прибавяме думичката “Амин”.

Така се изобразява един правилен кръст. С това ние молим Бог да просвети ума ни да мислим добро, да просвети сърцето ни да обичаме всички хора и да укрепи ръцете ни да вършим само добро. “Амин” означава “така да бъде винаги”. Колко е красиво това!

Смисълът на молитвата, на кръстния знак и на всичко друго постепенно ще разбираме, като изучаваме старателно вероучението.