Изповеди

 

Монахиня Валентина

ИЗПОВЕДИ

(стихотворения)

 

За Тебе, Боже

Кога докосна с лъч небесен

душата ми, не помня аз.

Но помня, като светла песен

се устреми от този час

към Тебе, Боже,

и тя до днес не може

без въздуха на Твойте небеса.

Не беше в жизнената есен,

а може би в мен с пламък чист

гори от люлчената песен

и тя трепти кат нежен лист

за Тебе, Боже,

и оттогаз не може

без въздуха на Твойте небеса.

Ангел верен

Сърцето ми е малък дом, граден

прилежно, с чувства извисени.

Светилника във него всеки ден

аз паля с мисли най-смирени.

При все това в сърдечния олтар

нахлува често мрак неканен.

Прати ми, Боже, Ангела-вратар

на страж пред него непрестанен!

Вратите на сърцето в късен час

забравям често да затворя.

Когато спя, нахлува леден мраз.

Сковано то не може да се бори.

Друг път ключа изгубвам. Рой беди

тогава идват. Падам в изнемога.

Прати ми Ангела-ключар да бди!

Сама, о, Боже, аз що мога?

Смили се! Виж, с усърдие редя

дома сърдечен, с труд безмерен!

Но всякога над него аз не бдя.

Вратар прати ми, Ангел верен!