Монахиня Валентина
ИЗПОВЕДИ
(стихотворения)
За Тебе, Боже
Кога докосна с лъч небесен
душата ми, не помня аз.
Но помня, като светла песен
се устреми от този час
към Тебе, Боже,
и тя до днес не може
без въздуха на Твойте небеса.
Не беше в жизнената есен,
а може би в мен с пламък чист
гори от люлчената песен
и тя трепти кат нежен лист
за Тебе, Боже,
и оттогаз не може
без въздуха на Твойте небеса.
Ангел верен
Сърцето ми е малък дом, граден
прилежно, с чувства извисени.
Светилника във него всеки ден
аз паля с мисли най-смирени.
При все това в сърдечния олтар
нахлува често мрак неканен.
Прати ми, Боже, Ангела-вратар
на страж пред него непрестанен!
Вратите на сърцето в късен час
забравям често да затворя.
Когато спя, нахлува леден мраз.
Сковано то не може да се бори.
Друг път ключа изгубвам. Рой беди
тогава идват. Падам в изнемога.
Прати ми Ангела-ключар да бди!
Сама, о, Боже, аз що мога?
Смили се! Виж, с усърдие редя
дома сърдечен, с труд безмерен!
Но всякога над него аз не бдя.
Вратар прати ми, Ангел верен!
44 thoughts on “Изповеди”
Comments are closed.