Подобно на сборника “Мученики, исповедники и подвижники ХХ столетия”, съставен от иеромонах Дамаскин (Орловски), в България започна издаването на поредицата “Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време” на игумения Валентина (Друмева).

Няколко години след отпечатването на сборника за руските новомъченици някои от тях бяха канонизирани, а канонизацията на други се подготвя.

Имаме надежда, че издаването на поредицата за българските свещеници и изповедници, пострадали за вярата от най-ново време, също ще съдейства не само за възстановяване на паметта за подвига им, но и за тяхното прославяне по установения от църковните канони ред, за духовна полза и спасение на вярващите.

И така, предлагаме на боголюбивия българския читател четвърта част от поредицата “Български свещеномъченици и изповедници за вярата от най-ново време” .

От издателството

Предговор към том 4

Няма по-печална заблуда от неверието в Бога. То унижава човешкото достойнство. Като отрича Бога ­ Творец на видимия и невидимия свят, невярващият приписва всичко, което вижда с очите и ума си, и дори себе си, на случайности. Така той не осъзнава най-скъпоценния си дар, че е творение Божие.

И се принизява до неразумните твари. Всеки ден стъпва на земята, сътворена от Бога, диша въздуха, без който животът му е немислим, ползва всички земни дарове, които Бог щедро излива на своите чеда, а Го отрича. То е все едно да се радваш на нещо желано, което някой ти подарява, и в същото време като безумен да твърдиш, че шепата ти ей-така случайно се е напълнила и никой не ти е дарявал нищо.

Атеистът е прикован само към земните блага и то до такава степен, че дори не помисля за душата си. Ум, чувство и воля са същности, за които той не търси обяснения. Приема да странства по краткия си земен път, като лишен от разум, удовлетворявайки само телесните си потребности.

Последиците от такова душевно обедняване са ужасяващи. Празното пространство в душата поради липса на добро се запълва с всичко онова, което е противно на Бога. А името на нашия Бог е Любов. Следователно в такава душа намира широко място злото.

И човекът, венец на Божието творение, създаден по образ и подобие Божие, използва силите на злото в себе си да воюва с всяко добро в ближния си. А най-висшето добро в човека е вярата в Бога. И той започва да гони хората, които я изповядват.

Най-силна е борбата му със служителите на Църквата, защото чрез свещенослужителя се изливат благодатните дарове на Дух Свети и укрепяват слабия човек.

Атеизмът е демонично явление. Той заля нашата страна, а от 9. IX. 1944 г. се узакони с държавна власт. И започна нечувано гонение на христовите служители и последователи.

Такова явление двехилядната история на Христовата църква не познава. Първите гонители на Христа искали да заменят вярата в истинския Бог с “нещо”, което се оказва вяра в измислени божества. А атеистите приеха парадокса да заменят вярата в Бога с вяра в “нищото”.

Но в онова време на атеистични безумства у нас много свещеници се увенчаха със свещеномъченичество и подвижничество за Христа. Споменът за тях обаче потъна в забрава. Наш неотменен дълг е да издирваме христовите страдалци и да проучваме техния подвиг за слава на светата ни Църква.

В четвъртия том на настоящата поредица поместваме сведения за новооткрити свещеномъченици, изповедници и подвижници в най-трудното време за духовна дейност. Нашето желание е тези възпоменания да бъдат направени в евангелски дух, с Христова любов. Така ни повелява нашият Спасител, Който от кръста се молеше за своите мъчители.

Отреченият и поруган от атеистите Бог обича праведните, а грешните милва. Той обича вярващите, но е готов да помилва и невярващите, стига да отворят вратите на сърцето си за Него.

Възпоменанието на нашите мъченици и изповедници за вярата извършваме и с молитва за тези, които в безумието си са вършили нечувани жестокости над служителите на Божия олтар. И това ни повелява пак нашият Спасител. Той от кръста с прободените Си ръце прегърна целия свят, без да отделя праведни и верни от неправедни и неверни. Той не спира да ги зове. И само Той ­ Сърцеведецът, знае колко от тях на смъртния одър са осъзнавали заблудата си. Други са още живи и имат възможност за покаяние.

Христос би се радвал убитият или жестоко мъчен свещеник и разкаяният мъчител убиец заедно да влязат в Царството небесно, както бащата иска да прегърне едновременно престъпния си и добродетелния си син.

Като всяка лъжа безбожието рухна. Налагано обаче със силата на властта върху слабата и податлива на грях човешка природа, и то още от детска възраст, опустоши много души. Други направи духовно бедни и объркани, с което те станаха податливи на всякакви заблуди, които днес се ширят с маската на истината.

Затова, надяваме се, че с възкресяването на паметта за изповедниците на вярата, ще отрезвяват, ще укрепват и ще се вдъхновяват много зажадняли души, спомняйки си, че само за Истината може да се умира с любов към Бога и човека.

Никак не е малко доскоро вярващият в “нищото” да обърне поглед към най-великото “Нещо” и осиротялата му душа да намери своя небесен баща ­ Богът.

По молитвите на най-новите български страдалци за вяра православна, Господи Иисусе Христе, помилвай ни!