Святост за България

 

 

Когато у нас се насаждаше безбожието и светините се оскверняваха, в малко добруджанско село се издигна един огнен стълб на светата ни православна вяра, който никакви противни бури, човешки и демонски, не можаха да поклатят. Това беше отец Георги Пейчев от Жегларци.

С топла молитва той укрепи много души и с пламенно слово ги напои с живата вода на евангелските истини. Изключително благодатен свещеник, той може да се сравнява с другите известни подвижници на благочестието от най-ново време, тъй като притежаваше богати духовни дарования и имаше живот, изпълнен с духовни подвизи и висока нравственост.

Роден е на 23 септември 1923 г. в с. Караманкьой, Бабадашко, Румъния. Родът им е от с. Крушовица, Софийско. Преселването им в Румъния става след Кримската война 1853 г. В тази война към 50 000 български доброволци се включват в редиците на руската армия. Между тях е Стоян Пейчев Стоянов от Крушовица.

След оттеглянето на генерал Дибич зад Дунав, той се връща в селото. Но след всяка руско-турска война поробителят се ожесточава. Зачестяват турските произволи над местното българско население. Стоян знаел, че тези, които са взели участие на страната на Русия ще бъдат жестоко преследвани. Неговият баща е бил заклан преди това пред очите на майка му, която се поболяла и скоро починала.

Едно трагично събитие дало повод да се ускори окончателното решение за изселването. Стоян с други мъже от селото отишли в гората за дърва. От това се възползвали развилнели се турски войници, нахлули в селото и започнали да го ограбват и да безчинстват.

Селяните успели да изпратят на кон едно момче в гората да съобщи за случилото се. Мъжете веднага се върнали и сурово наказали нападателите. Селото се успокоило, но вече било невъзможно да се остава там. Решили да бягат в Бесарабия.

Стоян с брат си Нико и техния зет Минчо със семействата потеглили към Сливен. С тях отишли още седем рода от селото. Оставили имуществото за да спасят живота си.

Като стигнали до малкото село Караманкьой, Тулчанско, спрели там да пренощуват. Селото наброявало 12-13 къщи. Същата вечер пристигнали две български семейства, които се завръщали от Бесарабия. Те разказали, че там земята не е плодородна, а зимата е сурова и дълга.

Тогава Стоян и придружаващите го решили да останат в Караманкьой, нали това е българска земя. Построили си домове и с присъщото им трудолюбие се устроили.

Стоян имал един син – Пейчо, кръстен на убития му баща. А първият син на Пейчо е Стоян, бащата на отец Георги. Той се задомил за Станка Атанасова Букарова, която е от руски произход. Сестрата на нейната майка била монахиня Парашкева в близкия манастир. Родът им е от Моругьол, Тулчанско.

Родителите на Георги – Стоян и Станка, били бедни, но много благочестиви. Той е петото дете от осемте деца – петима братя и три сестри. В семейството имало добър ред и здрава православна вяра. Отец Георги казва: “Всички бяхме с едни мисли – християни”.

През 1940 г. България и Румъния подписват Крайьовския договор, по силата на който България си връща Южна Добруджа по мирен път. Тогава коренното българско население от Северна Добруджа е разменено срещу румънските населници, настанени в южната част през последните двадесет години.

Тогава седемдесет български семейства се заселват в с. Жегларци, Добричко. Най-голямата група е от Караманкьой. Те пренасят в селото традициите си, основани на здрава християнска вяра и морал. Сред тях е семейството на Стоян Пейчев. Тогава Георги бил на седемнадесет години.

Божият промисъл отредил Георги за духовно служение. Още от детството му проличавала неговата богоизбраност да служи на светата Църква. Бог знае целия живот на човека и укрепява тези, които ще принесат добри плодове. Тях закриля от демонските сили, които завиждат и пречат на ревностните във вярата и благочестието.

 

6 thoughts on “Святост за България

  1. Pingback: viagra 50mg cost
  2. Pingback: cialis 25mg

Comments are closed.