В памет на
всички български подвижници
на благочестието: епископи, свещеници,
монаси и изповедници на вярата,
пострадали за Христа
в най-ново
време
Предговор към том 5
Православният християнин знае да жали всеки, който не познава красотата на чистата вяра. Той се моли за него и иска да го приведе в Православието чрез разсъждения, основани на Словото Божие и духовния опит на светите отци. Служи си с най-силното оръжие любовта, изразена в искрено съчувствие.
Друго е при отстъпилите от светото Православие, което вече двадесет века топли сърцата на вярващите по цял свят и ги води при Извора на Живата вода. Те са се отдалечили от чистото мистично общуване с Бога, откъдето идва всичко добро и истинно.
Тяхното умуване е като вятър, който вее без посока и цел. И както той повдига земния прах и замъглява простора, така и заблудата на отклонилите се от пътя на спасението им пречи да виждат чистата истина за Бога.
Духовната им беднота ги прави фанатични. Те се стараят да показват превъзходство, като най-често с непозволени средства искат да направят всички като тях. Не воюват с Христовото оръжие на любовта, а с меч и огън.
Чуждославни нашествия са обагрили земята с християнска кръв. Показвайки външна привлекателна форма, те спечелвали само непросветени привърженици. А участниците в различни секти изявяват себе си с екзалтирани прояви и крайности. Те не познават вглъбената съкровена молитва…
На още по-ниско стъпало стои безбожието. Атеистите вярват в материята. Те като безумни (Рече безумец в сърце си: “няма Бог”. Развратиха се човеците, извършиха гнусни дела; няма кой да прави добро. (Пс.13:1), отричат духовния свят, който е много по-реален от материалния, защото носи печата на вечността. Вярват само в това, което виждат с физическите си очи.
Тяхното неверие може да се сравни само с мрака. С него обаче умствените простори са непрогледни. Атеистите не виждат величието на творението и лесно отричат Твореца-Бог.
Те приемат най-безсмисленото. Отричат невидимия свят, а участват в сложната борба срещу всяка духовност, която се повдига от невидимите сили на злото. Отричат съществуването на демони, а стават техни послушни оръдия, следвайки внушенията им да препятстват всичко духовно, красиво, извисено.
Затова у нас стана много печално, когато безбожието се узакони с държавна власт. Тогава атеистите, безпомощно слаби да обосноват логически неверието си, вдигнаха оръжие да преследват и дори да убиват хората със здрави духовни очи.
Борбата стана безпощадна и по демонски жестока. Една искрица на вярата дори ги плашеше, защото тя има силата да разсейва безбожния мрак. А в този духовен мрак те се чувстваха удобно, защото той им обещава земно благоденствие. Така започна да се шири у нас до невероятни размери бездуховността.
Ударът беше насочен преди всичко към духовните пастири. Демоните ги учеха да преследват най-добрите свещенослужители, които не само със слово пръскат духовна светлина, но и с църковните тайнства облагодатяват душите и ги правят устойчиви срещу греха, а с това и срещу безбожието.
Исторически факт е почти полувековното преследване на свещенството у нас след 9 септември 1944 г., като се започне от църковния клисар и певец и се стигне до иерея и архиерея. Смърт, затвори, лагери унищожиха цвета на светата ни Църква.
Православният християнин не съди, не мрази, не отмъщава. Той жали заблудения мъчител и се моли за душата му, която след неизбежната смърт ще влезе в отричания от него, но реално съществуващ, невидим свят и ще дава отчет за делата си.
Наш дълг е, без да политизираме случаите, да изведем от забрава подвига на свещенослужителя, който е умрял за Христа, или е страдал, изповядвайки вярата си.
Примерите са много. Намираме ги почти във всяко селище, където има храм и свещенослужител. С Божия помощ събирането на спомени и записки за тези подвижници на благочестието, пострадали за вярата в най-ново време у нас, стигна до настоящия пети том.
Свети страдалци български, молете Бога за нас!