Добрата дума

 

Добрата дума

(Разкази за Бога и вярата за деца и юноши)

Тъжно сиротинство

 

Михаил обичаше да разговаря с баща си на сериозни теми и да му задава сложни въпроси. Един ден го запита:

– Татко, защо има хора, които не вярват в Бога?

– Защото не са просветени – отговори баща му.

– Но те не виждат ли колко е красив светът! Не се ли питат кой го е създал!

– Има лекомислени хора. Те живеят ден за ден и много не му мислят. Казват: “Да хапнем, да пийнем. Това ще ни остане”.

– Така живеят само животните, татко. Не мислят ли кой ги е създал?

– За жалост не мислят.

– Много ги съжалявам. Те са сираци. Не знаят, че имат небесен Баща – Бога.

– Много тъжно е това сиротинство – каза баща му и замълча.

После му обясни, че във всеки човек има един вътрешен усет, който се нарича интуиция. Ако не се потиска, той показва, че има свръхсетивна реалност – духовна. Тя говори за съществуването на Бога – Творец на видимия и невидимия свят.

Разказа му за света Христина, чиято памет Църквата празнува на 24 юли. Тя била много красива девойка. Баща є построил специален дворец за нея и го украсил с идоли, понеже служел на измислени богове – демони.

И Христина била възпитана в тази празна вяра. Но тя размислила, че идолите, направени от злато и сребро, са мъртви. Като гледала през прозореца красивата природа, а вечер звездното небе, разбрала със сърцето си, че има един Бог, Който е велик Творец на света и човека.

Повярвала в Него и разрушила идолите. Баща є жестоко я мъчил, но тя не отстъпила.

– Без вяра в Небесния Баща, животът е безсмислен – каза Михаил, а баща му се учуди на умния му отговор.

Въпросът за съществуването на Бога е сложен и изисква задълбочен размисъл. Двамата помълчаха и пак Михаил започна пръв:

– Татко, много ми е жал за невярващите хора. Те са нещастни. Не знаят, че имат небесен Баща. Как мога да им помогна?

– Моли се Бог да просвети ума им, да стопли сърцата им, за да усетят с душата си, че има Бог. Тогава те ще разберат, че не са бедни сираци на тази земя.

Двамата стигнаха до убеждението, че няма по-голямо нещастие от тъжното духовно сиротинство. Михаил остана много доволен от разговора и пожела пак да беседват за Бога.